Илия Григоров е учител по литература в 31 СУЧЕМ (по-известно

 Илия Григоров е преподавател по литература в 31 СУЧЕМ (по-известно като Бастилията) и редактор на книги. Разговор с него за измененията в стратегиите в учебно заведение, за това какво към момента задължа учителите в класните стаи и за това какво наскърбява преподавателите в просветителната система.

Господин Григоров, направени бяха доста промени в образователните стратегии по български език и литература, съгласно Вас удачни ли са?

 Основният минус на образователните стратегии е това, че са направени по столетия и по теоретични обосновки. Не са ориентирани към това да бъдат разположени в цивилен подтекст - децата да могат да откриват и да разпознават в тях историческите персони. Другото отрицателно е, че от тях се режат творби, без да се мисли за какво те би трябвало да попадат и в какъв подтекст би трябвало да бъдат свързани. А това, което е най-важно е, че стратегиите по литература би трябвало да бъдат ориентирани към търсене, към откривателство, децата да се учат да вършат разлика сред действителност и художествена конвенционалност. Сега те са ориентирани към възпроизвеждане - на модернизма, на българското Възраждане. При това състояние детето не може нито да мисли, нито да напише нещо стойностно по тези тематики. Ако бъде ориентирано към съчетаване на разнообразни контексти - художествени, обществени, нравствени, тогава нещата ще бъдат напълно разнообразни, тъй като ученикът ще може да преходи от една среда в друга.

Няма ли заплаха освен това образование децата да объркат историческите столетия?

 Не, те ги учат и по история, и по български. А в този момент просто се предлага такава стратегия - дадени създатели, с биографии, както бе остарялото образование по литература. Това би трябвало да бъде променено напълно. Трябва да се тръгне в противоположната посока - създателят в подтекста на модерна ера, на тогавашната Европа, на връзката с предходни и последващи столетия, и детето ще може да направи изводите си. Същият е и правилото с проучването на героите - един воин от произведение е изолиран от идващия. Друг е въпросът до каква степен преподавателите са готови да вършат тази връзка. Голяма част от младите сътрудници като че ли не го умеят. По-добре да им вършат квалификации за сходни познания, в сравнение с за преливане от пусто в празно. Аз съм бил на десетки сходни курсове, които не са ползотворни, чисто и просто посредством тях се усвояват някакви пари. Обидното е също, че неведнъж ни образоват хора, чиито познания са под нашето равнище.

Какво друго е значимо при правенето на стратегиите?

 Много е значимо да се вършат връзките сред писателите. Не може Йордан Йовков и Елин Пелин да бъдат изучавани в разнообразни години. В момента Елин Пелин се учи в 11 клас, а Йовков - в 12-ти. А книгата на моя сътрудник и литературовед Георги Велев, която излезе наскоро и която би трябвало да се учи или най-малко да бъде в основата на стратегиите в учебно заведение, е напълно върху тяхното литературно съревнование. Ако не се види по какъв начин двамата взаимно се стимулират да пишат, се губи доста огромна част от литературния подтекст. Книгата е забавна с това, че тя учи учениците по какъв начин да търсят, по какъв начин да откриват, по какъв начин да интерпретират дадения воин. А не да назубрят нещо. Знанието не би трябвало да бъде външно, а би трябвало да научим децата си сами да откриват това, което е най-интересно. Но ние, преподавателите, можем да усетим какво им е по-интересно, като ги накараме да четат някакви по-различни книги.

 Всъщност книгата на Георги Велев предлага напълно друг взор върху Йовков и Елин Пелин, както и върху Емилиян Станев. За страдание към този момент Станев не попада в образователните стратегии, с изключение на с " Чернишка " в четвърти клас, което несъмнено не може да бъде наречено знаково произведение. На процедура, като се режат творби от образователните стратегии, в действителност се режат хрумвания. Режат се безусловно елементи от българската народопсихология. Оттам нататък нещата вървят към едно тотално стесняване на литературата и към преподаване на парче. И това не се прави единствено с българската, а и със международната литература. В " Пътешествията на Гъливер " в девети клас има единствено две глави - при лилипутите и великаните. Няма ги по-философските елементи. Идеята е да се ограничи четенето да най-малко, да се улеснят учителите и децата да са подготвени за матурата, само че не и да имат разбирането за литература. Защото множеството деца не желаят да четат и да мислят, желаят просто да бъдат готови за матурата.

 Моят доста огромен опит демонстрира, че не могат да бъдат съчетани креативните задания с практическото образование. Аз желая да ги изучавам по един метод на литература, само че те имат зрелостен изпит и кандидатстване в университета. Преподавам даден създател и едно дете ми споделя " Ама това ще ми би трябвало ли за матурата? "

 А въпреки всичко изборът им на компетентност може да предопредели целият им живот. Чудя се по какъв начин да примиря креативните задания и забавния метод на учене с условията на МОН. Дори и на хора с дълготраен опит ни е мъчно да го създадем. А няма и механизъм, по който едно забавно литературно изобретение да влезе в учебниците и образователните стратегии. Новите литературни открития не стигат даже и до самата литературна общност. Литературните среди са разграничени на лобита - представянето на един нов литературоведски труд нормално не е почетен от съперниците. Още през 1909 година Елин Пелин споделя „ Писатели у нас има, литература няма ". Елин Пелин и Йовков са наричани „ селски " писатели, само че в действителност те са едни от най-европейските създатели. Другият ни популярен създател е Емилиян Станев, който не може да бъде свестен без прочитането на Достоевски.

Има ли сега среда от български писатели?

 В момента писателите са малко или доста откъснати от публичния живот. Навремето последният орач и копач е знаел кой е Вазов. В момента хората не могат да кажат даже един актуален български публицист, те просто са елиминарани от публичния живот. Културата се учи като нещо изкуствено или измислено. Ако преди време го нямаше Вазов и не беше написал „ Опълченците на Шипка ", на Шипка нямаше да има нищичко. Той споделя, че Ботев е погубен на връх Вола. Ботев не е погубен на Вола. Но каквото каже Вазов, това е. А днешният публицист няма никакъв престиж и това нещо е значително при възприемането на литературата от децата – те схващат писателите като някакви си там драскачи. Децата се възпитават у дома, че литературата е някаква небивалица, че не ти е нужна за нищо, макар че тя може да изясни най-тънките неща в живота. Без нея децата просто не могат да осмислят своя живот.

 А и младите към този момент не вършат разлика сред действителност и художествена конвенционалност. Те възприемат текста безусловно безусловно. Говорим си с тях за описа на Елин Пелин „ Ветрената мелница " и им изяснявам неща, които към този момент се усещат на подтекстово равнище. И учениците скачат „ Къде го има това? Къде го написа в текста? Четох го два пъти, само че не го открих? " А има книги, които разрешават това да бъде преодоляно - да вземем за пример книгата на Георги Велев за литературното съревнование сред Елин Пелин и Йовков. Но няма механизъм новите хрумвания в литературата да бъдат стартирани през министерството на образованието. Най-важното в новите образователни стратегии е това, че те не разсънват интерес към литературата. Децата живеят с убеждението, че би трябвало да научат някакви неща, с цел да си изкарат матурата. Именно поради това има потребност от такива литературни разработки - би трябвало да стигнат до учебните заведения, до университета. Системата би трябвало да се трансформира изпод нагоре.

А Вие проверявали ли сте какво е забавно на децата?

 Да, аз им адресирам филми, книги, които човек би трябвало да прочете или види през живота си. Едно от девойките сега чете „ Изгубеният парадайс " на британски, доста изгледаха „ Форест Гъмп ". Просто би трябвало по някакъв метод това да стигне до тях, да видят, че има по-различен взор от това, което им се предлага в всекидневието. Но това би трябвало да стане система, не е на равнище да го направи един преподавател. На нас непрекъснато ни вършат квалификации и на мен ми е смешно, тъй като от тях рядко узнавам нещо ново, само че съм длъжен да ги изкарам поради съответните точки. Обучават ме хора на доста по-ниско равнище от моето. А в действителност единственото, което нас, учителите, ни задържа в учебно заведение, са децата. Не заплатите.

Инфо: www.standartnews.com